9.02.2024 г., 10:43 ч.

Небета седем... Ще те търся там... 

  Поезия » Философска
648 9 10
Душата си превърнала в куплети,
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети,
разпъваха ме, за какъв ли грях?
А нощем, все по другите планети,
теб търсех... затова и оживях.
И гледаха ме людете с насмешка:
Поредна луда и познат рефрен.
Съдбата, като канара бе тежка,
но кръстът ми по мяра бе скроен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??