Няма как - полудяваш от питане в тиха и тъмна нощ от цветя.
Горе е болка, долу животът е. Ти си сияние, не като тях.
Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.
В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя.
Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.
Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши.