limeruna (Йоана)
565 3355
7.04.2020 г., 11:11 ч.

Небето в мен 

  Поезия » Друга
570 2 5
Небето в мен
 

Няма как - полудяваш от питане в тиха и тъмна нощ от цветя. 

Горе е болка, долу животът е. Ти си сияние, не като тях.

Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня. 

 

В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя. 

Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.

Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши. 

 

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Полудяваш от питане". Много точно. И много самотен акт....
  • Много е хубаво!
  • За сетен път се убеждавам, че кратката форма е яркият и запаметяващ се носител на поезия, а не многокуплетните римушки с безнадеждно остарял изказ, потракващи монотонно и безсмислено като траверси. Тук и заглавието е много точно открито и образността е впечатляваща. Най-парадоксално именно колебливостта е гаранцията за сигурност:

    "Някой е сложил дума в сърцето ти. Тя разцъфтява с теб под съня.
    В топлия спомен, че може би мой си, кацнал сънливо на сива земя."

    "Горе е болка, долу животът е."...
    " Бледо зашива ръб на съдбата златно небе от узрели души.
    Пада денят като дъжд, като вятър. Капки-въпроси кръвта ни суши."

    Падане равносилно на полет, а не на падение! Прекрасен стих на рядко талантлива поетеса.
  • Красив стих!
  • Нежност и красота!🌸
Предложения
: ??:??