Недей да мамиш, Февруари
Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти,
виелици разхвърляй, студове.
А остави най-топлото в душата ни,
за лятото със жарки цветове.
Макар да си подмамил и кокичета,
усмихваш се наивно с нрава благ.
Готов да съблазняваш даже птичета,
а после хвърляш зимен похлупак.
Но знам, ще ни смразиш в прегръдка ледена,
и оплетеш с оковите от мраз.
Ти, зимен си, но пак с осанка прелестна,
бъди си честен – целият в елмаз!
© Данаил Таков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ето смрази ни в прегръдка ледена и окови от мраз! Ще чакаме пролетта!
-
Показа си рогата Февруари! Благодаря ви Иван, Роси, Краси, Меги! Поздрави- идва Март!
-
Харесва ми този поглед. Поздрави!
-
Елмазен февруари...хареса ми много!
-
Хареса ми! Впуснахме се в пролетните миражи и позабравихме игрите на Февруари. Още е зима, нищо не пречи да стегне малко студ, за кратко! Дани, красиво си възпял най-коварния зимен месец!
-
Хубав ритмичен стих!
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
