20.02.2019 г., 8:39 ч.

Недей да мамиш, Февруари 

  Поезия
261 2 6

Защо така ме лъжеш, Февруари,

защо ме топлиш, сякаш си април?

Аз знам, че криеш снежните воали,

подлъгваш ме да мисля, че си мил.

 

Бъди суров, такава е съдбата ти,

виелици разхвърляй, студове.

А остави най-топлото в душата ни,

за лятото със жарки цветове.

 

Макар да си подмамил и кокичета,

усмихваш се наивно с нрава благ.

Готов да съблазняваш даже птичета,

а после хвърляш зимен похлупак.

 

Но знам, ще ни смразиш в прегръдка ледена,

и оплетеш с оковите от мраз.

Ти, зимен си, но пак с осанка прелестна,

бъди си честен – целият в елмаз!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето смрази ни в прегръдка ледена и окови от мраз! Ще чакаме пролетта!
  • Показа си рогата Февруари! Благодаря ви Иван, Роси, Краси, Меги! Поздрави- идва Март!
  • Харесва ми този поглед. Поздрави!
  • Елмазен февруари...хареса ми много!
  • Хареса ми! Впуснахме се в пролетните миражи и позабравихме игрите на Февруари. Още е зима, нищо не пречи да стегне малко студ, за кратко! Дани, красиво си възпял най-коварния зимен месец!
  • Хубав ритмичен стих!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??