Защо така ме лъжеш, Февруари,
защо ме топлиш, сякаш си април?
Аз знам, че криеш снежните воали,
подлъгваш ме да мисля, че си мил.
Бъди суров, такава е съдбата ти,
виелици разхвърляй, студове.
А остави най-топлото в душата ни,
за лятото със жарки цветове.
Макар да си подмамил и кокичета,
усмихваш се наивно с нрава благ.
Готов да съблазняваш даже птичета,
а после хвърляш зимен похлупак.
Но знам, ще ни смразиш в прегръдка ледена,
и оплетеш с оковите от мраз.
Ти, зимен си, но пак с осанка прелестна,
бъди си честен – целият в елмаз!
© Данаил Таков Все права защищены