Утро неделно! Накрая пристигна -
късно кафе със сметана и чар;
бавна целувка – от теб ми е дар.
Време за нас – ти нима ми намигна?
Наша неделя – усещам копнеж!
Тихо е – спят и децата ни кротко.
Вече не ги наблюдаваме зорко.
Виж как стъклата покрил ги е скреж!
Знам, че ни чакат задачи безчет,
делникът утре се връща. Защо ли?
Вятърът клоните китни оголи,
Зимата води ни пак на отчет!