Утро неделно! Накрая пристигна -
късно кафе със сметана и чар;
бавна целувка – от теб ми е дар.
Време за нас – ти нима ми намигна?
Наша неделя – усещам копнеж!
Тихо е – спят и децата ни кротко.
Вече не ги наблюдаваме зорко.
Виж как стъклата покрил ги е скреж!
Знам, че ни чакат задачи безчет,
делникът утре се връща. Защо ли?
Вятърът клоните китни оголи,
Зимата води ни пак на отчет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.