Aug 23, 2020, 1:41 AM

Неизбежност 

  Poetry
507 2 3
Прекроява лъчите морето
и събира си нишки от злато.
Многобройното щърково ято
преброява чет новоприети.
Над брега закръжава задружно,
преговаря реда за последно
и гребейки, изчезва безследно
в синевата по-знойна и южна.
А очите се взират сиротни
в хоризонта, сълзят и сподирят...
На миража колажа прибират,
примирената памет се кротне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Random works
: ??:??