svetlitschka (Светличка)
559 4812
23 ago 2020, 1:41

Неизбежност 

  Poesía
472 2 3

Прекроява лъчите морето

и събира си нишки от злато.

Многобройното щърково ято

преброява чет новоприети.

 

Над брега закръжава задружно,

преговаря реда за последно

и гребейки, изчезва безследно

в синевата по-знойна и южна.

 

А очите се взират сиротни

в хоризонта, сълзят и сподирят...

На миража колажа прибират,

примирената памет се кротне.

 

 

 

 

© Светличка Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Наблюдавах ги с възхита от брега, гледката ме натъжи. Поздравявам всички, отбили се на страничката, запазете си зрънце лято в шепата.
  • Природата е под строго програмиране и код, нищо не се нарушава и всичко е под един определен цикъл и алгоритъм!
    Поздрави, Светулке!
  • Хареса ми.
Propuestas
: ??:??