byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
May 31, 2007, 1:16 PM

НЕОЗАГЛАВЕНО 

  Poetry
711 0 7
Като плесница болката в сърцето ми се зашлеви.
(Дори и ехото във себе си остана празно).
Очите ми са слепи, не са онези влюбени очи,
готови от любов докрай да се раздават.
Разплака се луната в самотните си вечери.
Немирен, вятърът разхвърли самота.
А на врата ми, като натрапчива обреченост,
души ме безмилостно една мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??