byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
421 3906
31 мая 2007 г., 13:16

НЕОЗАГЛАВЕНО 

  Поэзия
709 0 7
Като плесница болката в сърцето ми се зашлеви.
(Дори и ехото във себе си остана празно).
Очите ми са слепи, не са онези влюбени очи,
готови от любов докрай да се раздават.
Разплака се луната в самотните си вечери.
Немирен, вятърът разхвърли самота.
А на врата ми, като натрапчива обреченост,
души ме безмилостно една мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??