31 may 2007, 13:16
НЕОЗАГЛАВЕНО
Като плесница болката в сърцето ми се зашлеви.
(Дори и ехото във себе си остана празно).
Очите ми са слепи, не са онези влюбени очи,
готови от любов докрай да се раздават.
Разплака се луната в самотните си вечери.
Немирен, вятърът разхвърли самота.
А на врата ми, като натрапчива обреченост,
души ме безмилостно една мечта.
(Дори и ехото във себе си остана празно).
Очите ми са слепи, не са онези влюбени очи,
готови от любов докрай да се раздават.
Разплака се луната в самотните си вечери.
Немирен, вятърът разхвърли самота.
А на врата ми, като натрапчива обреченост,
души ме безмилостно една мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
