nezemna (Неземна)
355 1168
Apr 27, 2016, 9:01 PM

Непреходна красота 

  Poetry » Love
381 0 2

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със  душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.

Самотна бях, сред много идеали,
раздавах се, отровена от скръб,
заспивах вечер, кукла от парцали,
до него спях, опряла гръб във гръд.

Утрепвах се да бъда друга, с маска,
на егото му все да угодя,
фалшива, тъжна, сива, грозна краска,
срамувах се, че искам да умра.

След толкова години сляпа зима,
след толкова години в самота,
откри ме ти,  с духа ти озариме,
чрез теб съм, непреходна красота.


 

© Неземна All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??