nezemna (Неземна)
355 1168
27 abr 2016, 21:01

Непреходна красота 

  Poesía » De amor
363 0 2

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със  душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.

Самотна бях, сред много идеали,
раздавах се, отровена от скръб,
заспивах вечер, кукла от парцали,
до него спях, опряла гръб във гръд.

Утрепвах се да бъда друга, с маска,
на егото му все да угодя,
фалшива, тъжна, сива, грозна краска,
срамувах се, че искам да умра.

След толкова години сляпа зима,
след толкова години в самота,
откри ме ти,  с духа ти озариме,
чрез теб съм, непреходна красота.


 

© Неземна Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??