nezemna (Неземна)
355 1168
27 апр. 2016 г., 21:01

Непреходна красота 

  Поэзия » Любовная
379 0 2

Без тебе бях изгубена в мъглата,
живеех, мислейки, че съм добре,
побутвах със  душата си в стената,
но не признавах, че се чувствам зле.

Самотна бях, сред много идеали,
раздавах се, отровена от скръб,
заспивах вечер, кукла от парцали,
до него спях, опряла гръб във гръд.

Утрепвах се да бъда друга, с маска,
на егото му все да угодя,
фалшива, тъжна, сива, грозна краска,
срамувах се, че искам да умра.

След толкова години сляпа зима,
след толкова години в самота,
откри ме ти,  с духа ти озариме,
чрез теб съм, непреходна красота.


 

© Неземна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??