Беше тихо и безлюдно
и някак самотата зашумя.
Готвеше се слънце да разсъмне
а аз вървях, вървях сама!
И ходех бързо като вятъра,
а болката нахлуваше в мен,
но аз вървях и след раздялата...
но аз вървях без да зная накъде...
Сълзите давеха се в тишината,
обгръщаше ги пълната тъма.
Умът заспиваше, да не приеме
давещата, болна самота! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up