21 dic 2008, 9:31

Нещо неопределимо... 

  Poesía » Otra
707 0 9
Беше тихо и безлюдно
и някак самотата зашумя.
Готвеше се слънце да разсъмне
а аз вървях, вървях сама!
И ходех бързо като вятъра,
а болката нахлуваше в мен,
но аз вървях и след раздялата...
но аз вървях без да зная накъде...
Сълзите давеха се в тишината,
обгръщаше ги пълната тъма.
Умът заспиваше, да не приеме
давещата, болна самота! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??