21 дек. 2008 г., 09:31

Нещо неопределимо... 

  Поэзия » Другая
706 0 9
Беше тихо и безлюдно
и някак самотата зашумя.
Готвеше се слънце да разсъмне
а аз вървях, вървях сама!
И ходех бързо като вятъра,
а болката нахлуваше в мен,
но аз вървях и след раздялата...
но аз вървях без да зная накъде...
Сълзите давеха се в тишината,
обгръщаше ги пълната тъма.
Умът заспиваше, да не приеме
давещата, болна самота! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дива Самодива Все права защищены

Предложения
: ??:??