Сълзите си изплакахме за нашите деца,
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.
Завинаги вдълбени в страха,
че някой ден ще ни избият,
преобладаваше в нас гнева
и ореолът му бе като стихия.
И вечно отдалечени от реалността,
че има свят без мъка и страдание,
В оковите на турската паша
ще гори душата в мълчание. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up