Jun 9, 2008, 10:31 AM

Нещо За България 

  Poetry » Civilian
1014 1 1

Сълзите си изплакахме за  нашите деца,
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.

Завинаги вдълбени в страха,
че някой ден ще ни избият,
преобладаваше в нас гнева
и ореолът му бе като стихия.

И вечно отдалечени от реалността,
че има свят без мъка и страдание,

В оковите на турската паша
ще гори душата в мълчание.

В мълчание си учим и децата,
за да оцелеят в поробена държава.
Държава, отнела на народа красотата
и дала на убийците ни слава.

Българийо, не ще изгубим ний борбата
за народ, за вяра и за свобода.
Не ще изгубим ни земята, ни морето, ни полята
и турци ще накажем със смъртта.

© Стефан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??