Нещо За България

9 июн. 2008 г., 10:31

Поэзия » Гражданская

1064 1 1

Сълзите си изплакахме за нашите деца,
поробени от мръсната потеря.
Душите ни пронизаха в студа
и този кръвен данък ще го помня като вчера.

Завинаги вдълбени в страха,
че някой ден ще ни избият,
преобладаваше в нас гнева
и ореолът му бе като стихия.

И вечно отдалечени от реалността,
че има свят без мъка и страдание,

В оковите на турската паша
ще гори душата в мълчание.

В мълчание си учим и децата,
за да оцелеят в поробена държава.
Държава, отнела на народа красотата
и дала на убийците ни слава.

Българийо, не ще изгубим ний борбата
за народ, за вяра и за свобода.
Не ще изгубим ни земята, ни морето, ни полята
и турци ще накажем със смъртта.

Нещо За България

Свързани произведения

Комментарии

Предложения