ANONIMNIQ (Георги)
26 9
Jan 31, 2016, 6:08 PM

Несподелена любов 

  Poetry » Love
1355 0 12

В нощта ти се разтварям много бавно,

без глас нашепвам кожата ти в мрака,

с разтворени ръце пристъпвам сляпо

и търся път, по който да ме чакаш.

 

И пак като удавник в тишината,

приемам днес съдбата си смирено,

заслушан във копнежа на душата,

крещяща, че е вече уморена.

 

Погледна ли те - бягат всички думи.

В очите ти потъвам до безкрайност.

В мълчанието - бездна помежду ни,

ехти до болка твоята потайност.

 

И все така безсилен и безмълвен,

склонил глава, в нозете ти се свличам.

Аз, скитник от сърцето ти пропъден,

обичам тебе, без да съм обичан.

 

© Георги All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??