ANONIMNIQ (Георги)
26 9
31 ene 2016, 18:08

Несподелена любов 

  Poesía » De amor
1353 0 12

В нощта ти се разтварям много бавно,

без глас нашепвам кожата ти в мрака,

с разтворени ръце пристъпвам сляпо

и търся път, по който да ме чакаш.

 

И пак като удавник в тишината,

приемам днес съдбата си смирено,

заслушан във копнежа на душата,

крещяща, че е вече уморена.

 

Погледна ли те - бягат всички думи.

В очите ти потъвам до безкрайност.

В мълчанието - бездна помежду ни,

ехти до болка твоята потайност.

 

И все така безсилен и безмълвен,

склонил глава, в нозете ти се свличам.

Аз, скитник от сърцето ти пропъден,

обичам тебе, без да съм обичан.

 

© Георги Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??