В нощта ти се разтварям много бавно,
без глас нашепвам кожата ти в мрака,
с разтворени ръце пристъпвам сляпо
и търся път, по който да ме чакаш.
И пак като удавник в тишината,
приемам днес съдбата си смирено,
заслушан във копнежа на душата,
крещяща, че е вече уморена.
Погледна ли те - бягат всички думи.
В очите ти потъвам до безкрайност.
В мълчанието - бездна помежду ни,
ехти до болка твоята потайност. ...