Dec 27, 2007, 8:36 PM
Несподелено
И сега какво? Ще трябва да забравя.
Очите ти, усмивката, смехът.
И спомените с тебе да изтрия,
защото после ще болят
онези рани, дето скрити чакат
в сърцето ми отново да кървят.
Ще угася и светлината,
душата ми огряла с твоя лик
и в мрака сам ще крия
сълзи от лед и мъртви дни,
в които двама сме били.
Очите ти, усмивката, смехът.
И спомените с тебе да изтрия,
защото после ще болят
онези рани, дето скрити чакат
в сърцето ми отново да кървят.
Ще угася и светлината,
душата ми огряла с твоя лик
и в мрака сам ще крия
сълзи от лед и мъртви дни,
в които двама сме били.
© Йордан Попов All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
