27 dic 2007, 20:36

Несподелено 

  Poesía » De amor
829 0 3

И сега какво? Ще трябва да забравя.

Очите ти, усмивката, смехът.

И спомените с тебе да изтрия,

защото после ще болят

онези рани, дето скрити чакат

в сърцето ми отново да кървят.

 Ще угася и светлината,

душата ми огряла с твоя лик

и в мрака сам ще крия

сълзи от лед и мъртви дни,

в които двама сме били.

 

© Йордан Попов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??