27.12.2007 г., 20:36 ч.
Несподелено
И сега какво? Ще трябва да забравя.
Очите ти, усмивката, смехът.
И спомените с тебе да изтрия,
защото после ще болят
онези рани, дето скрити чакат
в сърцето ми отново да кървят.
Ще угася и светлината,
душата ми огряла с твоя лик
и в мрака сам ще крия
сълзи от лед и мъртви дни,
в които двама сме били.
Очите ти, усмивката, смехът.
И спомените с тебе да изтрия,
защото после ще болят
онези рани, дето скрити чакат
в сърцето ми отново да кървят.
Ще угася и светлината,
душата ми огряла с твоя лик
и в мрака сам ще крия
сълзи от лед и мъртви дни,
в които двама сме били.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Йордан Попов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
