тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Mar 14, 2008, 6:38 AM

Нестигане 

  Poetry » Phylosophy
579 0 6
Скрий тези скръбни гримаси,
чуй соната на Вивалди.
Творец се ражда - ти ли си,
очите ти ме чакат - два лебеда.
Чертите да попия - твоите
и скрия образа - под клепките.
Все нещо не достига...
Забравен ще си след години...
Шегувай се с тъгата...
Спасение открий в тъмата...
... Да, всичко изгрява, залязва.
На мъртви звезди от взрива
се раждат светове незрими.
Душата - само се отваря,
докосвана от твойте пръсти,
с цигулкова соната - от безсъние...
Да се самовзривя -  ме пусна,
нечакала - повярвах на очите ти,
догонвах - не стигах те, гений...

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??