тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
14.03.2008 г., 6:38 ч.

Нестигане 

  Поезия » Философска
580 0 6
Скрий тези скръбни гримаси,
чуй соната на Вивалди.
Творец се ражда - ти ли си,
очите ти ме чакат - два лебеда.
Чертите да попия - твоите
и скрия образа - под клепките.
Все нещо не достига...
Забравен ще си след години...
Шегувай се с тъгата...
Спасение открий в тъмата...
... Да, всичко изгрява, залязва.
На мъртви звезди от взрива
се раждат светове незрими.
Душата - само се отваря,
докосвана от твойте пръсти,
с цигулкова соната - от безсъние...
Да се самовзривя -  ме пусна,
нечакала - повярвах на очите ти,
догонвах - не стигах те, гений...

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??