тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
14 мар. 2008 г., 06:38

Нестигане 

  Поэзия » Философская
581 0 6
Скрий тези скръбни гримаси,
чуй соната на Вивалди.
Творец се ражда - ти ли си,
очите ти ме чакат - два лебеда.
Чертите да попия - твоите
и скрия образа - под клепките.
Все нещо не достига...
Забравен ще си след години...
Шегувай се с тъгата...
Спасение открий в тъмата...
... Да, всичко изгрява, залязва.
На мъртви звезди от взрива
се раждат светове незрими.
Душата - само се отваря,
докосвана от твойте пръсти,
с цигулкова соната - от безсъние...
Да се самовзривя -  ме пусна,
нечакала - повярвах на очите ти,
догонвах - не стигах те, гений...

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??