dansyto (Данаил Таков)
817 3640
Nov 2, 2019, 11:38 PM

Нестинар 

  Poetry
256 4 8

Разстлани въглени – душа гори,

небето призовано е към прошка.

Чертаейки си земните следи,

от кармата измолвам си отсрочка.

 

Ще го вървя жаравения път,

плътта е само граница на смисли.

Сърцето ще пробие тая гръд,

безвремие пищи с чутовен писък.

 

Откривам се в частици топлина,

във тлеещия сблъсък на вселени.

Отгоре, знам, съм капка светлина,

която е с безкрая споделена.

© Данаил Таков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??