dansyto (Данаил Таков)
817 3640
2.11.2019 г., 23:38 ч.

Нестинар 

  Поезия
255 4 8

Разстлани въглени – душа гори,

небето призовано е към прошка.

Чертаейки си земните следи,

от кармата измолвам си отсрочка.

 

Ще го вървя жаравения път,

плътта е само граница на смисли.

Сърцето ще пробие тая гръд,

безвремие пищи с чутовен писък.

 

Откривам се в частици топлина,

във тлеещия сблъсък на вселени.

Отгоре, знам, съм капка светлина,

която е с безкрая споделена.

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??