Oct 28, 2011, 9:14 PM

Нестинари 

  Poetry » Other
2064 0 11

Над Странджа слънцето се килна
и лумнаха огньове под краката.
Земята се приготви да е силна,
а въгленът - да се превърне в злато.

Последен лъч над хълм се спъна,
небето - във езическо червено.
Жарава кипна във кръвта им
и сбраха на хоро една вселена.

Да видиш как играят, Боже!
Нозете им са волни птици.
И приказното е възможно
във свят от сенки и искрици.

Очите - сухи като пламък,
ръцете - клони до звездите.
На въглен стана всеки камък,
а Странджа грейна под петите им.

 

И чуваш, гайдите пищят до тъмно,
не спират нестинарите, танцуват.
Докато във душите им се съмне,
със танц земята си целуват.

 

 

19.06.2011*

© Юлия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??