ulianka (Юлия)
85 296
28 oct 2011, 21:14

Нестинари 

  Poesía » Otra
2065 0 11

Над Странджа слънцето се килна
и лумнаха огньове под краката.
Земята се приготви да е силна,
а въгленът - да се превърне в злато.

Последен лъч над хълм се спъна,
небето - във езическо червено.
Жарава кипна във кръвта им
и сбраха на хоро една вселена.

Да видиш как играят, Боже!
Нозете им са волни птици.
И приказното е възможно
във свят от сенки и искрици.

Очите - сухи като пламък,
ръцете - клони до звездите.
На въглен стана всеки камък,
а Странджа грейна под петите им.

 

И чуваш, гайдите пищят до тъмно,
не спират нестинарите, танцуват.
Докато във душите им се съмне,
със танц земята си целуват.

 

 

19.06.2011*

© Юлия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??