Jul 28, 2017, 9:41 AM

Нетърпеливите сенки 

  Poetry
412 2 3

Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана,

забола мигли из облаците,
ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,
преди да ни захлупят от мъка, че са твърде далечни.

© Йоана All rights reserved.

07.05.16

 

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • *****
  • "ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,"

    Плетеница от дъжд полетяла към нищото
    там където навярно чака малкия принц
    с аромата на рози да пристигне лисицата
    и бодливите страсти да опитоми...
  • Само с няколко умело нахвърляни реда сменяш светоусещането на читаеля, Йоана.
    За мен това е един от несъмнените белези за оригинална поезия.
Random works
: ??:??