28.07.2017 г., 9:41 ч.

Нетърпеливите сенки 

  Поезия
413 2 3

Ако всичко видя, всичко усетя,
всичко докосна, всичко направя,
пробвам от всичко и приключа със нищо,
наранена до смърт от една надпревара,
после тихо задишам, с ръце помечтая, на земята задъхана,

забола мигли из облаците,
ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,
преди да ни захлупят от мъка, че са твърде далечни.

© Йоана Всички права запазени

07.05.16

 

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • *****
  • "ще ме сплетеш ли от дъжд в някоя чужда вселена,"

    Плетеница от дъжд полетяла към нищото
    там където навярно чака малкия принц
    с аромата на рози да пристигне лисицата
    и бодливите страсти да опитоми...
  • Само с няколко умело нахвърляни реда сменяш светоусещането на читаеля, Йоана.
    За мен това е един от несъмнените белези за оригинална поезия.
Предложения
: ??:??