Изгубих се в отъпканите пътища,
не виждам светлина в тунелите,
а времето умира непокътнато
по сбръчкания образ на химерите.
Нима съм се родила сляпа
за собственото си измамно зрение?
Макар да не обичам самотата
намерих в нея някакво спасение
и вярвам, че в небето няма пътища,
затуй и птиците не се объркват.
Очи затварям, спирам всички сънища...
И заблужденията се ...