28 oct 2019, 8:03  

Неведомо 

  Poesía » Filosófica
944 9 8

Изгубих се в отъпканите пътища,

не виждам светлина в тунелите,

а времето умира непокътнато 

по сбръчкания образ на химерите.

Нима съм се родила сляпа

за собственото си измамно зрение?

Макар да не обичам самотата

намерих в нея някакво спасение

и вярвам, че в небето няма пътища,

затуй и птиците не се объркват.

Очи затварям, спирам всички сънища...

И заблужденията се 

самоизтръгват!

© любимка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??