28 окт. 2019 г., 08:03  

Неведомо 

  Поэзия » Философская
967 9 8

Изгубих се в отъпканите пътища,

не виждам светлина в тунелите,

а времето умира непокътнато 

по сбръчкания образ на химерите.

Нима съм се родила сляпа

за собственото си измамно зрение?

Макар да не обичам самотата

намерих в нея някакво спасение

и вярвам, че в небето няма пътища,

затуй и птиците не се объркват.

Очи затварям, спирам всички сънища...

И заблужденията се 

самоизтръгват!

© любимка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??