Невидима
Зная, че ме чакаш и ме виждаш
далеч на хиляди години светлина.
Невидима, но повече от жива
отдавна надхитрила тленноста.
Във всяка тиха ласка те познавам ,
във всяко стръкче неоткъсната любов,
в ума си мога само да те назовавам,
безсилна пред нестихващия зов.
Безкрайност.. а сълзите ми не спират,
сърцето ми се топли от свещта,
в която спомените се събират,
там скрити са и сенките на радостта.
Но щом те чувствам, помня и усещам,
живееш в грохналото ми сърце,
О, зная, че отново ще се срещнем,
невидима, но с видимо лице.
Така те виждам - тиха, бледа и красива,
обвита в ореол на нежността
Мечта - превърнала се в самодива,
тъй рано полетяла към непреходността...
© Тити All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Натъжи ме,но ми хареса много!
-
Благодаря за вниманието, Антоан!
-
И понякога много, много боли! Поздрави!
-
Истинската любов надмогва и времето, и разстоянията, побеждава тленността! Харесах!
-
Благодаря
-
"НО щом те чувствам, помня и усещам,
живееш в грохналото ми сърце.
О, зная, че отново ще се срещнем,
невидима, но с видимо лице."
Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
