tititi (Тити)
15 91
12.03.2015 г., 15:29 ч.

Невидима 

  Поезия
818 0 6

Зная, че ме чакаш и ме виждаш
далеч на хиляди години светлина.
Невидима, но повече от жива
отдавна надхитрила тленноста.

 

Във всяка тиха ласка те познавам ,
във всяко стръкче неоткъсната любов,
в ума си мога само да те назовавам,
безсилна пред нестихващия зов.

 

Безкрайност.. а сълзите ми не спират,
сърцето ми се топли от свещта,
в която спомените се събират,
там скрити са и сенките на радостта.

 

Но щом те чувствам, помня и усещам,
живееш в грохналото ми сърце,
О, зная, че отново ще се срещнем,
невидима, но с видимо лице.

 

Така те виждам - тиха, бледа и красива,
обвита в ореол на нежността
Мечта - превърнала се в самодива,
тъй рано полетяла към непреходността...

 

© Тити Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Натъжи ме,но ми хареса много!
  • Благодаря за вниманието, Антоан!
  • И понякога много, много боли! Поздрави!
  • Истинската любов надмогва и времето, и разстоянията, побеждава тленността! Харесах!
  • Благодаря
  • "НО щом те чувствам, помня и усещам,
    живееш в грохналото ми сърце.
    О, зная, че отново ще се срещнем,
    невидима, но с видимо лице."
    Харесах!
Предложения
: ??:??