12 мар. 2015 г., 15:29

Невидима 

  Поэзия
5.0 / 1
889 0 6
Зная, че ме чакаш и ме виждаш
далеч на хиляди години светлина.
Невидима, но повече от жива
отдавна надхитрила тленноста.
Във всяка тиха ласка те познавам ,
във всяко стръкче неоткъсната любов,
в ума си мога само да те назовавам,
безсилна пред нестихващия зов.
Безкрайност.. а сълзите ми не спират,
сърцето ми се топли от свещта,
в която спомените се събират,
там скрити са и сенките на радостта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тити Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »