ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
May 7, 2014, 8:07 PM

Невидима любов 

  Poetry » Love
752 1 9

Животът ни – надрусан кочияш,
в каретата на времето ни вози.
Целуваме се... Бог е много ларж -
душите ни греховни не тревожи...

Жужи край нас човешки кошер цял,
събира си меда от суетата...
Да бъда Малък принц съм си мечтал,
Алиса ти бъди... със чудесата.

Да се смалим до обичта си приказна,
невидими ще бъдем за очите.
Светът край нас не може да е истина...
щом важното остава нейде скрито.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??