Сърцето ми не дава да заспя.
Разтапям се пред тъмния прозорец.
Дали ти гледаш същата луна
и същите звезди, сега?
Безбройни...
И в мислите, и в моята душа
така съм те прегърнала, че вече
изгаряш ме, любов.
А две тела са всъщност тъй безпаметно далече...
Разкъсани и дрехи, и души...
Захвърлени сърца окървавени...
А всъщност - в онемелите души - ...