Деница (Деница Ангелова)
99 219
15.07.2016 г., 10:46 ч.

Невъзможно 

  Поезия » Любовна
546 2 5

Сърцето ми не дава да заспя.
Разтапям се пред тъмния прозорец.
Дали ти гледаш същата луна
и същите звезди, сега?

Безбройни...
И в мислите, и в моята душа
така съм те прегърнала, че вече
изгаряш ме, любов.

А две тела са всъщност тъй безпаметно далече...
Разкъсани и дрехи, и души...
Захвърлени сърца окървавени...
А всъщност - в онемелите души -
една сълза за теб, една за мене...

Разбрах, че ще съм с тебе в този свят
където няма път ако поема,
от ярката дъга небесен цвят,
когато аз успея да си взема.
Ще бъда с теб, когато по света
тъй всяка болка в радост се превърне.
Ще бъда с теб ...

Но знам си аз кога...

Когато Господ дявола прегърне ...

© Деница Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??