3.12.2019 г., 9:28 ч.
Невзрачна поема
Нейната шапка не е от небе,
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх,
те затова са сребристи.
Смее се в сиво и нейният смях
само тъгата разлиства.
Спира до църквата. После седи
дълго на пейка самичка.
Сякаш на ум пасианси реди,
пита съдбата за всичко. ...
тя е женица невзрачна.
Има си погледа син и боде
алчната сянка на здрача.
Носи в косите си пепел от страх,
те затова са сребристи.
Смее се в сиво и нейният смях
само тъгата разлиства.
Спира до църквата. После седи
дълго на пейка самичка.
Сякаш на ум пасианси реди,
пита съдбата за всичко. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Мария Панайотова Всички права запазени
С анекдоти и поеми,
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
прозата си сме окичили,
че напук на вълче време,
по човешки сме обичали.
И нещата всъщност прости, ...
461
6
7
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
