Безлунно небе гледа ме скрито
зад облаци дъждовно-мъгливи,
почернели в тъмни стихии,
в бездните си грозни и сиви.
Зад мътно стъкло с капки горчиви
погледа ми пак търси луната,
дано зад облак я види,
дано просветне надежда в тъмата.
А небето свенливо я крие
от погледи празни, зловещи
и ние вървим в тъмнината –
блуждаещи с незапалени свещи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up