Безлунно небе гледа ме скрито
зад облаци дъждовно-мъгливи,
почернели в тъмни стихии,
в бездните си грозни и сиви.
Зад мътно стъкло с капки горчиви
погледа ми пак търси луната,
дано зад облак я види,
дано просветне надежда в тъмата.
А небето свенливо я крие
от погледи празни, зловещи
и ние вървим в тъмнината –
блуждаещи с незапалени свещи.