Jun 7, 2019, 12:18 AM
Незримо и дълбоко
От близостта на хората изгарям,
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими –
прикриваме до дъно свойта същност.
Докрай остават острови незрими,
достигнем ли ги, вече ще е късно!
далече ли са – студ е непрестанен.
Ключар да бях, душите ще отварям –
дълбокото е с климат постоянен.
Затуй душите са недостижими –
прикриваме до дъно свойта същност.
Докрай остават острови незрими,
достигнем ли ги, вече ще е късно!
© Данаил Таков All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
