dansyto (Данаил Таков)
817 3640
7 июн. 2019 г., 00:18

Незримо и дълбоко 

  Поэзия
291 2 6

От близостта на хората изгарям,

далече ли са – студ е непрестанен.

Ключар да бях, душите ще отварям –

дълбокото е с климат постоянен.

 

Затуй душите са недостижими –

прикриваме до дъно свойта същност.

Докрай остават острови незрими,

достигнем ли ги, вече ще е късно!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви, Ваня, Иван, Гавраил, Мариела, Иржи! Душите са в незримото и дълбокото! Поздрави и да имате хубаво лято!
  • Природата се е погрижила най-ценните неща да ги "скрие"най-добре...Мозъкът го знаем къде е,но душата?....Затова,дори да я отключиш,все ще остане част от нея скрита...И така е редно!
  • Толкова е тъжно...
  • Данаил,може би тази недостижимост не е случайна.Нараним ли ги всичко се срутва!
    Поздравление!
  • Стиха ти има дълбок философски замисъл. Споделям разсъжденията ти. Хората в днешно време са много нараними и предпочитат да се затварят в себе си. Общуването е трудно. По тази причина душите на хората са студени.
    Поздравления!
  • Хубаво е, Данаил! Поздравления!
Предложения
: ??:??